Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg Промени в Закона за електронните съобщения, подготвени

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

Промени в Закона за електронните известия, готови от депутати от ПП-ДБ, плануват, че  държавни органи да могат да постановат ограничение на достъпа до интернет страници или интернет адреси. Обявената цел е битка с дезинформацията в онлайн пространството, а заложената дата, на която би трябвало да влязат в действие промените 01.05.2024 година Прави усещане, че замисълът на вносителите е това да се случи тъкмо преди евроизборите.

С промените в действителност се вкарват пълномощия на Комисията за контролиране на известията (КРС) и на министъра на електронното ръководство по установяване и привеждане в деяние на политиката за ограничение на систематични опасности.

В член 17, алинея 1 се основават т. 4 и 5: „ 4. дефинира държавната политика по ограничение на систематичните опасности от противозаконното наличие и онлайн дезинформацията, в това число популяризирана посредством снабдители на посреднически услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065. 5. разгласява годишно отчет за систематичните опасности от онлайн дезинформацията и ограниченията за нейното ограничение. ”

§ 4. В член 21 се основава алинея 6 със следния текст: “(6) Комисията реализира контрол върху активността на доставчиците на посреднически услуги по отношение на условията по член 177а от Изборния кодекс, а в  § 7. се основава член 318а със следния текст: (1) В случаи, избрани със закон, държавни органи могат да постановат ограничение на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес по реда на алинея 2-5. ”

Поставени са и съответни периоди, в които лицето би трябвало да прекрати нарушениято, в случай че не „ наказващият орган подава искане до ръководителя на Софийския областен съд да постанови всички предприятия, предоставящи публични електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници или интернет адреси ”, като съдът би трябвало да се произнесе до 72 часа от постъпването на желае.

В претекстовете към законопроекта е записано, че с препоръчаните промени се вземат решение проблемите с така наречен тролски ферми, които координират неавтентично държание в обществените мрежи, а самият документ към този момент е оповестен за авансово публично разискване със заинтригуваните страни.

Както и досега, липса съответна дефиниция какво значи дезинформация. Всъщност главните опасения, които към този момент се появиха, са, че подготвяният закон просто ще обезпечи комфорт за вносителите, по този начин значим преди евроизборите, както и отсега нататък, а що е то дезинформация, ще дефинират точно те, по субективни аргументи. Или по-просто казано – всичко, което не им импонира, ще влезе в тази рамка и ще предстои на наказания. Прост образец – скорошните разкрития на Бърд, касаещи скандал с имотни покупко-продажби, намесващ имената на Даниел Лорер и Асен Василев, автоматизирано ще мине в графата дезинформация.

Тази концепция не е нова. Още преди две години, когато един от създателите на законопроекта Божидар Божанов, който тогава беше отпред на Министерство на електронното ръководство, планираше да сътвори звено за мониторинг и разбор на това какво се случва в обществените мрежи. Неговата концепция включваше подчиненото му ведомство да „ следи трендове, да следи разпространяване на избрани разкази - по какъв начин те текат във времето, по кое време се ускоряват, по кое време отслабват, да ги свързва със събития в действителния свят и да дава на министерствата отчети за тематики, които са свързани с тяхното поле на подготвеност ”.

Сред другите му хрумвания бяха основаването на аналитично звено, което да следи за дезинформационни разкази и акции и да осведоми навреме заинтригуваните страни (органи на власт, частни организации, медии), а с Института за обществена администрация, който отговаря  за образованията на държавните чиновници, да ограмоти медийно държавните чиновници.

Казано с две думи – група хора – звено – да следи и донася кой и какво разгласява, като дава информацията на заинтригувани частни компании и медии (?). Кой и по какъв начин щеше да дефинира кои са те не беше посочено, само че се подразбираше чудесно – неприятните щяха да са публицистите и компаниите, които са съпротива на Демократична България и Политическа партия, положителните – обвързваните с тях. Простичко, само че ефикасно...

Идеята Институтът за обществена администрация да насочва държавните служители  какво да четат, скрита зад „ медийно ограмотяване ”, също беше умопомрачителна и непосредствено препращаше към „ 1984 ” на Оруел и телеекранът, истински Big Brother, посредством който Полицията на мисълта наблюдаваше всяко деяние и мисъл на своите жители.

Божанов тогава се аргументира, че обмислят регулирането на това по какъв начин Facebook и други огромни онлайн платформи би трябвало да управляват процесите, само че ни успокои, че нямало да преценят кое е правилно и кое не, а единствено да не ни популяризират наличие, което е споделяно от съмнителни източници и мрежи. Пак да подчертаем – подозрително съгласно една група хора. Усещате ли натрапчивата смрад на цензурата?

В момента се случва същото, само че на този стадий Божанов не ни е поднесъл разясненията си, очевидно тъй като предходния път те вместо да успокоят всички, провокираха плашещи аналогии точно с антиутопията на английския публицист.

Странно съвпадане е и продължаващата тъкмо в този интервал аудиенция на Асен Василев в Съединени американски щати, по време на която, на среща с управителни фрагменти на МЕТА, притежател на обществената мрежа Facebook, е изискал да спрат съветската агитация, „ изключително преди европейските избори ”, което съгласно него ще докара до смяна на потребителите на Facebook.

Някак естествено в този миг се сещаме и за 100 000 $, които неотдавна Политическа партия влага в американски лобисти, с контракт, подписан в края на предходната година, със период на деяние до 29 февруари 2024 година, чиято публично оповестена цел беше: “да показа позитивните страни на България пред политическия хайлайф на Съединени американски щати ”, също и “укрепване на положителните връзки на държавно и партийно равнище ”. Тук основната дума очевидно е партийно, както стана пределно ясно в последните дни.

Надали към този момент за някого е загадка, че Политическа партия и Демократична България търсят метод да се задържат по-дълго на политическата сцена, като употребяват всички средства и лостове – финансови, управленчески, медийни и впрочем. И т.к. на родната сцена рискът да отпаднат от всевъзможни ранглисти е все по-осезаем, като дребна, само че добре подсигурена материално опция, остават европейските институции, които могат да подсигурят както кариерното бъдеще, по този начин и старините на всеки, докоснал се най-малко един път до тях.

В момента акцентът още веднъж пада върху медиите, които в някаква степен и част не са напълно подвластни от управническия разказ. Опитите за регулацията им обаче провокираха и острата реакция на Съюза на българските публицисти, които излязоха с позиция, съгласно която въпросният законопроект в действителност „ бори демокрацията и изисква отпор ”. Според Съюз на българските журналисти концепцията ДАНС да следи за изявления в мрежите е скандална и оставя шизофренично усещане.

Разбира се, стотиците зародили въпроси, измежду които: кой ще дефинира какво е дезинформация, кои ще са лицата, които управляват тези процеси и по какъв начин ще се избрани, кой и по какъв начин ще подсигурява тяхната обективност, в действителност задълбочават от ден на ден опасенията, че по от дълго време познати способи, сякаш типични единствено за един отминал режим, някой ще ни управлява и моделира всичко, което четем, гледаме, слушаме. С вярата по този начин да моделира и мисленето ни...

Казано най-простичко – ПП/ДБ желаят да лимитират и борят пропагандата (включително и идваща от страна на Русия, която несъмнено е факт), само че прилагайки нейните способи на деяние. При всички положения още веднъж става въпрос за същото, въпреки и маскирано зад евентуално положителни планове, а разделянето на добра и неприятна агитация, което се пробват да вършат и сега, с изключение на безпомощността им, разкрива и крайната им непросветеност, която заплашва да минира медиите и обществените мрежи, цензурирайки и ограничавайки свободата на словото в тях.

* * *

Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.